Боят с невъоръжени ръце е стар колкото човека. Невероятно голям е броят на систематизираните форми на бой с голи ръце. Това, което днес наричаме карате е само една от тях.
 
 

 

                      Общоприето е, че карате произлиза от Китай и идва в Япония през архипелага Рикую с главен остров Окинава. Никой не знае кога точно карате се е появило в Рикую. В миналото то е било пазено в дълбока тайна от чуждоземци, поради което никакви писмени сведения не са останали до наши дни. В историята на архипелага Рикую има два случая когато оръжията са били забранявани чрез правителствен указ. Първият-преди 5 века и вторият-около 200 години по-късно. Тези забрани са изиграли важна роля за развитието на карате. Поради това че Рикуюните са били подчинени и данъкоплатци на Китай е имало чести контакти между тях. Съвсем естествено е било китайското кенпо да бъде пренесено на островите. Елементите на кенпо вероятно са били пригодени към местните стилове на борба. Разбира се някои стилове на кенпо са останали непокътнати запазвайки оригиналната си форма. По този начин са били родени предшествениците на карате-до. Това са ОКИНАВА-ТЕ и ТО-ДЕ.

                  

                  Няколко века карате се практикува тайно и чак в началото на 20 век започнала откритата му употреба. Личността която направила най-голямо впечатление на японските будоки е Гичин Фунакоши. През 1915г. той прави потресаваща демонстрация в Будокен в Киото. Японските будоспециалисти били поразени от способностите на Фунакоши и го убедили да остане в Япония от месец май 1922г. докато починал там на 88 години през 1957г. Тринадесет годишен Фунакоши започва да изучава карате под ръководството на майстор Итосу. Предполага се че е изучавал повечето от основните стилове: Нахате, Годжу-рю, Шито-рю и Уечи-рю. Между 1924 и 1931 г. Фунакоши взел под свое шефство няколко университетски и средношколски клуба, които заедно с неговото главно доджо в Мейджуро(Токио) станали основа на школата ШОТОКАН.

                  

          

   
 
    

              

                           Стилът Шотокан се характеризира с по-ниски и по-дълги стойки като ударението се поставя върху създаването на мощ в техниката на удара. Движенията в този стил са линейни (в права линия напред или назад). Първоначално те били кръгообразни, но в резултат на бързи атаки в предварително уреден спаринг по двойки те били заменени с по-бързите прави стъпки. Техническите похвати на Шотокан използват действието на връщащата се обратно нанесла удара ръка. Това дава начална скорост и сила за изправяне на другата ръка. Движенията в Шотокан са изненадващо силни и това никъде не е по-видно, отколкото в катите, които обикновено се изпълняват с голяма мощ, отмереност и внимание. Шотокан катите са изключително многобрйни. В някои случаи има повече от един вариант на ката. Фунакоши не одобрявал спаринга и разглеждал ката като крайно изразяване на Шотокан. Независимо от това по-младите мъже от школата били склонни да се изправят един срещу друг и започнали да правят това посредством предварително уговорен спаринг. С развитието на умението и техническите похвати се осъществяват и първите форми на свободен спаринг(джи-ю-кумите). Главният принос на Фунакоши в развитието на съвременното карате бил систематизирането на карате техники и кати, насаждането сред учениците на етика и дисциплина характерни за бoйните изкуства.